Фондация Приятели на животните - Бургас

9 МАЙ – ДЕН НА ЕВРОПА, НО И ДЕН НА ПОБЕДАТА

Ако попитаме 100 българи с какво историческо събитие свързват датата 9 май, поне 50 от тях ще бъдат категорични: „Как с какво?! С капитулацията на Фашистка Германия, с края на Втората световна война, разбира се! С какво друго?

Е, има и друго. 9 май е и Денят на Европа. „Но не говорим ли за едно и също нещо? Не честваме ли Деня на Европа точно на този ден именно заради историческата победа над фашизма?!“ – ще се учудят споменатите 50 на сто от българите, ако не и по-голям процент.

Не. Не е точно така, макар че би трябвало да бъде.

Денят на Европа 9 май – такъв, какъвто се налага в представите на по-младото поколение, политиците и историците са го привързали към едно друго събитие. То не е така драматично и така изстрадано с кръвта на милиони европейци като Деня на победата. Но последствията от него за съдбата на континента са не по-малко значими.

Ето за какво става дума: На 9 май 1950 г., точно 5 години след края на войната, френският външен министър и експремиер Робер Шуман прочита в Париж пред международните медии една декларация, останала в историята като „Декларацията Шуман“, с която предлага Франция и Германия да обединят контрола си над производството на въглища и стомана. Защо точно на тези два продукта? Защото те са в основата на военната индустрия по онова време. Който ги контролира, контролира и производството на танкове, на оръдия, та дори и на войнишките пушки, щикове и каски. Наблюдението на тези два отрасъла на тежката индустрия от една наднационална институция е трябвало да изиграе ролята на гаранция, че в Германия няма да се развият скрити реваншистки процеси, които отново да застрашат сигурността на Европа.

Прекият автор на идеята е икономическият съветник в Ке д’Oрсе (френското външно министерство) Жан Моне. Заслугата на Робер Шуман пък е, че като външен министър веднага оценява рационалността на предложението и му дава път, за разлика от тогавашния френски премиер Жорж Бидо (който в същата тази 1950 година пресича кариерата в изследването на атомната енергия за мирни цели на противника на атомната бомба и член на Френската компартия проф. Фредерик Жолио-Кюри, директор по това време на Националния център за научни изследвания).

На 18 април 1951 година в Париж договора подписват 6 страни – Франция, Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург. Тази дата – 18 април 1951 година – е моментът на формалното историческо зачеване на днешния Европейски съюз. На този ден се създава първата Европейска общност – за въглищата и стоманата.

Значително по-късно, на срещата на върха в Милано през 1985 година, обаче се взема решение за Ден на Европа да бъде обявена не датата на подписването на договора – 18 април, а онзи 9 май, съвпадащ с Деня на победата, в който Шуман прочита декларацията си.

Първите политици на Западна Европа правят този избор почти в наши дни, четири години и половина преди края на Студената война, очевидно водени от идеята бъдещите поколения да свързват 9 май не с най-кръвопролитната война в историята, пламнала в сърцето на континента, разделила го и оставила след себе си 57 милиона убити европейци, а с нещо позитивно – идеята за обединение. Но техният мотив, независимо дали са желали това или не, на практика измества историческия фокус, оставя зад кулисите на историята и обрича на бавно забвение, поне в западната половина на Европа, страданията и саможертвата на други милиони европейци (макар и все още формално непризнати за такива), които платиха прескъпа цена за потушаването на пожара.

Днес ние, българите, отдаваме дължимото признание на градивния импулс, обзел бързо след края на Втората световна война евровърховете и довел до щастливото, макар и все още непълно обединение на Стария континент. Честваме Деня на Европа заедно с голямото семейство на нейните народи. Но не забравяме, че 9 май е преди всичко Денят на победата. Защото без него историята щеше да е друга.

Автор: Максим Добрев / stzagora.net

2 коментара

  1. Александър Кожухаров казва:

    Бла,бла,бла…локуми,или,от 9кладенеца вода,за да се омаловажи и забрави значимостта на 9май1945.И акомтрябва да се говори за ден на европа,това не трябва ли да е 18 април 1951.?Не,не е изгодно за англо-американският кръг и банановото правителство на България.Срам ме е,че съм българи,срам ме е заради такива правителства,като сегашното.9май е имще си остане денят на подписването на капитулацията на Германия,а не подписването на споразумение,като това на 18 април 1951.Защото Европейският съюз е напълно възможно да се разпадне имима симптоми вече на това,а Денятмна Победата над фашизма ще си остане,той е факт,и никой професор на хранилка не може да ме убеди в противното.И ще възпитам дететочси в този дух – дух на победител.А и нямаше да има ЕС,ако нямаше победа.Срам ме е,че съм българин и така се подиграват с милионите жертви.Срам ме е!!!

  2. Александър Кожухаров казва:

    П.п.Извинявам се за правописните грешки,писах коментара си от айпада си под влияние на чувства,най-вече,огорчение.

Напиши коментар